Из "Тибетска книга за живота и смъртта"

Согиал Римпоче

    “… Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание”  

   “... Да се научиш да живееш, означава да се научиш да се отказваш.”

   “Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот многократно ни разкрива точно обратното – че отказването е пътят към истинската свобода.

   Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени ние можем да научим как да си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание. Увереността ни в самите себе си расте и става толкова голяма, че от нас естествено да се излъчват доброта и състрадание, започваме да носим радост и на другите. Тази доброта надживява смъртта – фундаменталната доброта, която присъства у всеки един от нас. През целия си живот трябва да се учим как да разкриваме тази могъща доброта и да овладеем реализирането й на практика.

   И така, всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма височина, има само едно място, на което можем да паднем – земята, земята на истината. А ако притежаваме разбирането, което е резултат на духовното обучение, тогава падането по никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на вътрешно убежище.

   Трудностите и преградите, ако се разбират и използват правилно, често могат да се окажат неочакван източник на сила. В житията на учителите може да се прочете, че ако не са имали трудности и пречки, не биха открили силата, нужна им, за да се издигнат над тях.”

   “Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.” 

    “...Макар добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията, те също така  могат да бъдат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да отидеш отвъд тях, за да потърсиш по-стабилна основа.”  

     “Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт.

   Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. И така сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и  се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли...Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите; учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове според обстоятелствата.

   Погледнат от един ъгъл сем е трепкащ, непостоянен, вкопчващ се и непрекъснато интересуващ се от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. ... Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност – удобна самозащитна инерция, подобно на камък спокойствие, съставено от вкоренени навици.

    Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум – в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. ...в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това “зърване” може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно.” 

   “Буда” обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е събудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

   Буда-природата е рождено право на всяко разумно същество. ... Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се събудим.”  

      “В цялото ни същество е втъкана една невротична увереност в собствената ни ограниченост. И това ни лишава от всякаква надежда за събуждане и влиза в трагично противоречие с основната идея на будистките учения – че в своята същност ние сме съвършени.

   Дори и да се замисляме над възможността за постигане на просветление, един поглед към съставките на нашия обикновен ум – гняв, алчност, завист, злоба, жестокост, похотливост, страх, тревожност, безпокойство – би подкопал всякаква надежда за постигането й, ако никой не ни е казал за природата на нашия ум и за несъмнената възможност да осъзнаем тази природа.

   Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването се отделят.”

   “Това, което видял Буда, е, че в непознаването на собствената ни природа се коренят всички мъки на самсара, а коренът на това непознаване от своя страна е обичайната склонност на ума ни да се занимава с маловажни неща. Ако сложим край на тази склонност, значи сме сложили край и на самсара. И той схванал, че за да се постигне това, е необходимо чрез медитация умът да се върне в своя дом, към своята истинска природа.

   Буда седял спокойно и със смирено достойнство на земята, небето било над него и около него, сякаш за да ни покаже, че при медитация умът ни е отворен подобно на небето, и в същото време оставаме в настоящето, земни и върху здрава основа. Небето е наша абсолютна природа, в която няма препятствия и е безгранична, а земята е нашата реалност, нашето относително, обикновено условие.”

    “Да медитираш, значи напълно да скъсаш с начина, по който нормално “функционираш”, защото това състояние е свободно от всякакви грижи и тревоги. Там няма конкуренция, няма  желание да притежаваш или да се вкопчиш в нещо, няма напрегната и тревожна борба; няма и глад за постижения. Това е състояние без амбиции, в което няма приемане или отхвърляне, няма надежда или страх, състояние, в което постепенно започваме да се освобождаваме от всички чувства и понятия, които са ни държали затворени в пространството на неведението.

   Будистките учители по медитация знаят колко гъвкаво нещо е умът. Ако го обучаваме, всичко става възможно. Всъщност ние сме идеално обучени от и за самсара – обучени сме да изпитваме завист, да сме угрижени, тъжни и отчаяни, алчни, обучени сме да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвиква. Дотолкова сме обучени, че тези отрицателни емоции възникват спонтанно, без да се опитваме да ги генерираме сами. Всичко е въпрос  на тренировка и навик. Посветете ума си на объркаността и, както много добре знаем, той ще я овладее до съвършенство, ще се превърне в познавач на страстите й, потайно и перверзно ще се нагажда към робските й изисквания. Посветете го чрез медитацията на целта да се освободи от всички заблуди и след време ще откриете, с търпение, дисциплина и правилно обучение, че умът ви ще започне да се освобождава и да познава собствената си благодат и яснота.”

     “Понякога хората смятат, че когато медитират не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако те все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. ... Щом имате ум, неизбежно ще имате мисли и чувства.

   Точно както океанът има вълни, а слънцето лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде ще отидат? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и израз на самата природа на ума. Те възникват в ума, но къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа.

   Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не разберете какво са по своята същност мислите ви – излъчване на природата на ума, тогава те ще се превърнат в семето на объркаността. Така че приемете едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето семейство – семейството на вашия ум. Пред тях, както каза Дуджом Ринпоче, трябва да сте като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.

   И така, каквито мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й се отдавайте; не се мъчете да я задържите или да я затвърдите. Не следвайте мислите си, но не ги и канете – бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.”  

        “Докато практикувате, можете да имате всякакви преживявания – както добри, така и лоши.

   Отрицателните преживявания са най-заблуждаващи, защото много често ги приемаме за лош знак, но в действителност по време на практиката ни те са скрита благодат. Не се опитвайте да им се противопоставяте, както бихте реагирали обикновено, а ги приемете за това, което всъщност са – най обикновени преживявания, илюзорни, като в сън. Осъзнаването на истинската природа на преживяването, ви освобождава от вредата или опасността на самото преживяване, и в резултат на това дори едно отрицателно преживяване може да се превърне в източник на голямо блаженство и съвършенство.

   Много често се казва, че за един медитатор не лошите, а добрите преживявания представляват пречка. Когато нещата вървят добре, трябва много да внимавате, за да не станете прекалено самоуверени или безкритични. ... Това, което трябва да научим както в медитацията, така и в живота, е да се освобождаваме от всякаква привързаност към добрите преживявания и от всякакво противопоставяне на лошите.

   Дуджом Ринпоче ни предупреждава срещу още един капан: “От друга страна, когато практикувате, може да изпаднете в едно замъглено, полусъзнателно, унесено състояние, сякаш имате качулка върху главата – едно сънливо затъпяване. Това всъщност не е нищо повече от някаква неясна и безмозъчна стагнация. Как да се справим с това състояние? Отърсете се от него, изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в стагнация, няма да се развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и отново. Важното е да бъдете колкото се може по-наблюдателни и бдителни.”

  “Винаги съветвам учениците си да не излизат от медитацията прекалено бързо – да дадат възможност в продължение на няколко минути след това покоят на практиката да навлезе в живота им. ... Когато влизате отново в ежедневието си, оставете мъдростта, прозрението , състраданието, хумора, плавността, пространството и освобождаването, които ви е дала тя, да се влеят в ежедневието ви. Медитацията пробужда у вас съзнанието, че всичко е илюзорно и преходно – поддържайте това съзнание дори и в най-развихрилата се самсара.” 

       "В такъв случай “его” означава отсъствието на истинско познание за това, кои всъщност сме ние, заедно с резултата от това – едно обречено вкопчване, на всяка цена, в един изкуствено създаден наш образ, който неизбежно е хамелеон и шарлатанин, който непрекъснато трябва да се променя, за да поддържа живо измисленото си съществуване Тогава можем да определим “его” като непрекъснато вкопчване в заблуждаващи понятия като “аз” и “мое”, “аз” и “другите”, а така също и всички останали понятия, идеи, желания и действия, които поддържат тази фалшива конструкция.

   Много поколения невежество са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е това, че ни е измамило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси, и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид, че егото и цялата му склонност към вкопчване са в основата на всичките ни страдания. В въпреки всичко егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори и мисълта, че би могло да се освободим от него, ни ужасява.

   Но дори и да прозрем лъжите на егото, ние се боим да го изоставим, защото без да познаваме истинската природа на ума си – нашата истинска идентичност, ние просто нямаме друга алтернатива.

   Понеже чрез дисциплина сте се научили да живеете по-просто, с това сте намалили и шансовете на егото да ви изкушава; понеже чрез съсредоточаването на медитацията сте разхлабили хватката на агресивността, на вкопчването, на негативните емоции върху цялото си същество, постепенно ще изгрее мъдростта на прозрението. И във всеобхватната яснота на това прозрение, ще видите както най-фините механизми на собствения си ум, така и същността на реалността.” 

   “През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме “разграничаващо съзнание”, ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да осъзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото.

   Всъщност ще разберете, че сте открили за себе си своя мъдър водач. Тъй като той ви познава много добре, тъй като той и вие сте едно, той може да ви помогне с все по-голяма яснота и удовлетворение да се справите с всички трудности, предизвиквани от мислите и емоциите ви. Този водач също така може да е вечно при вас – радостен, внимателен, понякога предизвикателен: той винаги знае кое е най-доброто за вас и ще ви помогне да откриете още пътища за изход от оковите на обикновените ви реакции и объркани чувства.

   И колкото повече слушате този мъдър водач, толкова повече ще бъдете в състояние сами да променяте негативните си настроения, да виждате през тях, дори да им се смеете заради абсурдните драми и нелепите илюзии, които по същество са те Постепенно ще откриете, че сте в състояние все по-бързо и по-бързо да се освобождавате от тъмните емоции, които са управлявали живота ви, и тази способност е най-голямото от всички чудеса.”  

   “Начинът да открием свободата на отсъствието на его, както ни съветват учителите, е чрез процесите на слушането и чуването, съзерцанието и размишлението и на медитацията. Съветват ни да слушаме многократно духовните учения. Със слушането те непрекъснато ще ни напомнят за скритата ни мъдра същност.

   Слушането е много по-труден процес, отколкото някои хора си мислят. Да слушаме истински означава да се освободим напълно от себе си, да изоставим цялата информация, всички понятия, идеи и предразсъдъци, с които са натъпкани главите ни.

   Когато размишляваме върху чутото, то постепенно започва да завладява потока на ума ни и да се просмуква във вътрешния ни живот. Ежедневните събития започват да отразяват и все по-дълбоко и пряко да потвърждават истините на ученията, а размишленията бавно разгръщат и обогатяват това, което вече сме започнали да разбираме с интелекта си, пренасят това разбиране от ума, надолу към сърцето.”  

    “Духовната пътека е пътека на непрекъснато  учение и пречистване. Когато разбере това, човек става смирен. Има една известна тибетска поговорка: “Не бъркайте разбирането с осъзнаването и не бъркайте осъзнаването с освобождаването.” 

   “Това, от което повечето от нас имат нужда, са куражът и смирението наистина да поискат помощ от дълбините на сърцето си, да помолят за състраданието на просветление същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат смисъла на страданията ни и да ги променят; на относително ниво да поискат по-голяма яснота в живота си, покой и способност да отличават, да поискат да осъзнаят абсолютната природа на ума ...”

        Дуджом Ринпоче казва:

    “Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Правейки това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко – добро и лошо, покоят и безпокойството – е лишено от истинска идентичност.”