- Помогни ми - каза й Илия, като сложи още един труп
на плещите си и го занесе върху купа. - Ще ги изгорим,
преди да ни е посетил богът на чумата. Миризмата на из-
горяло месо го ужасява.
- Нека да дойде богът на чумата - рече жената. - И да
ни отнесе всички колкото се може по-бързо.
Илия продължи работата си. Жената седна до момчето,
като не спираше да наблюдава израилтянина. След малко
отново се приближи до него.
- Защо искаш да спасиш един град, който е осъден?
- Ако спра, за да размишлявам, няма да бъда в състоя-
ние да направя това, което искам - отговори той.
Старият пастир имаше право. Единственият изход беше
да забравиш миналото си заедно с всички лутания и да съз-
дадеш нова история за самия себе си. Едновремешният
пророк бе умрял заедно с вдовицата сред пламъците на къ-
щата. На негово място сега стоеше човек, невярващ в Бога, изпълнен със съмнения. Все още беше жив, въпреки че
бе въстанал срещу Божието проклятие. Ако искаше да
продължи по своя път, трябваше да направи това, което бе
решил.
Жената хвана един по-лек труп и го издърпа за краката
до купчината от тела, която Илия бе натрупал.
- Не го правя, защото ме е страх от бога на чумата -
рече тя. - Нито пък заради Акбар. Асирийците сигурно
скоро ще се върнат. Правя го заради момчето с наведената глава, което е седнало там. То трябва да разбере, че животът все още е пред него.
- Благодаря ти - каза Илия.
- Не ми благодари! Някъде сред тези развалини ще от-
крием тялото на сина ми. Той беше горе-долу на възраст-
та на това момче.
Тя покри лицето си с длан и избухна в плач. Илия хвана
внимателно ръката й.
- Болката, която ти и аз изпитваме, никога няма да пре-
мине, ала работата ще ни помогне да я понесем по-леко.
Колкото и голямо да е страданието, то е безсилно пред ед-
но изморено тяло.

Пауло Коелю - "Петата планина"