Паулу Коельо се появява в лобито на Шератън след приятно латиноамериканско закъснение, видимо уморен от нажежената си програма в София и придружаван от подозрително младата и симпатична Моника, която представя като литературния си агент. Пием черно кафе и минерална вода. Той пуши неизвестна марка лайтс-цигари. Мислено отбелязвам да прибера празната кутия за някой особено бесен фен и включвам диктофона.
Изглежда пътуването е важно за вас.
Да, повечето от книгите ми са за пътуване. Аз съм от поколение, което пътуваше по целия свят. Освен това, богато пътуваш, си в директен контакт с реалността и това ти позволява да откриваш нови страни от самия себе си. Трябва да си много по-отворен и да вярваш на всички, защото в противен случай ще бъдеш в черупка и всъщност изобщо няма да пътуваш. Пътуването е свързано с промяна на усещанията и срещи с нови хора, а не с гледане. То не е воайорско занимание: ако искаш да видиш някой паметник, можеш просто да си купиш пощенска картичка. Предпочитам да вървя по улиците.
Всъщност идеята ни беше да ви заведем на Кръчма...
Наистина ли? Мислехте си за кръчма? Ами нека го направим.
А градовете? Останал съм с впечатглението, че се интересувате от градовете като създания със собствена интелигентност.
Може да се каже и така.
Как Ви се струва София?
Ами... още не знам. Пристигнах вчера и веднага отидох на среща с читатели, а тази сутрин давах автографи. Подписах повече от хиляда книги.
Опасявам се, че и аз си нося книга за автограф, макар по принцип да намирам този акт за простоват.
(смее се) Не, няма страшно, ще бъде удоволствие. Така или иначе, аз вярвам в чудото на личната среща. Видях много странни... (Моника се смее на някаква явно лична шега)... хора. Бяхме и в Истанбул...
Взехте ли такси? Там това се смята за екстремен спорт. Даже има ти-шърти с надпис "Аз оцелях след първото си такси в Истанбул".
Ами, не беше чак толкова страшно. Италианските таксита са по-страшни. Един път отивах в Ливан и се наложи да прекося Италия с Кола. Бях чувал за отвличания и терористи в Близкия изток, но след италианското такси вече нищо не можеше да ме уплаши, нищо на света.
Това сигурно е много освобождаващо преживяване. Като в книгите Ви - пред лицето на смъртта забравяш за страховете си.
Приятно ми е, че сте вниквали в книгите ми.
Пишете още за алхимията, която се стреми да превърне духовното съвършенство в нещо материално. Какво ще кажете за литературата? Същото ли е?
Книгите са катализатори. Те не могат да се смесят с читателя. Аз, Като автор, не мога да се намесвам в свободата ви Като читатели да правите своите избори. Всичко, което мога да ви предложа, е своята компания. Да ви кажа, че не сте сам, че и други мислят като вас. Мога са споделя своя опит в пътуването.
(Говорим си отново за пътуванията му. Паулу Коелю е следвал право, писал е текстове за рок-групи, издавал е ъндърграунд-списание и е работил в звукозаписна Компания. Изглежда отдава голямо значение на хипарския период от живота си)
Добре, известно е, че сам сте бил хипи. Кажете нещо за хипи-културата. Този дух сякаш се завръща, макар и в различна форма, под сиянието на нов вид музика и изразни средства. Някакво подобно, общо, реещо се съзнание...
Честно казано, страх ме е от носталгичните движения. Не трябва да се връщаме към миналото. Но при хипитата имаше много интересни неща. Хората бяха много отворени към проявленията на духа... От друга страна, трябва да си призная, че превалявахме с наркотиците.
Пишете за "изпита на завоевателя"... [най-трудният момент преди финала на всяко пътуване]
Да, обратното на "Късмета на начинаещия".
Мислите ли, че живеем в подобни времена?
Не, не, не. Промените са започнали твърде отдавна. Вече много хора дават пример, като следват личната си легенда. Все още сме малцинство, така че краят на хилядолетието не означава нищо. Но промените са започнали. Възможно е това да ни доведе до нов фундаментализъм, защото от другата страна има силна реакция. Вижте САЩ: не можеш да пушиш, не можеш да поглеждаш жена... (всички се смеем) Може да се озовем 100 години напред във времето или 100 години назад, при пуританите. Нищо не е предопределено.
Значи светът все пак има своята Лична легенда?
Да, да. Но в него все още има хора, които ни дърпат назад. Но ще настъпи момент, в който ще достигнем Критичната точка и... Но това зависи от поведението ни в момента.
Казвате, че камилата може да измине сто километра, а после да падне и да умре без предупреждение; докато Конят се уморява постепенно и го показва. Може ли да поясните?
Да, трябва да балансирате енергиите си, мъжката и женската страна от природата си.
Значи предпочитате Коня?
Точно така. Камилата е като японците...
(възбудено) ДА, ДА, ДА... Извинете, продължавайте.
Те работят като луди и не се оплакват от нищо, а после изведнъж се пречупват и...
Харакири.
Точно така.
Адски е странно, че го казвате. Когато четох за камилата и коня, си помислих за японските презареждащи батерии, които работят много дълго време и отказват изведнъж; и за старомодните европейски батерии, които отслабват постепенно, така че диктофонът започва да влачи и те предупреждава навреме...
Да... Наистина трябва да балансираме енергиите си. Всъщност не, тази дума не е подходяща. Трябва непрекъснато да преминаваме от едно състояние Към друго. Аз се затварям напълно, Когато пиша - но после пътувам и се отварям за света. Трябва да се разтваряте или да се свивате. Ако балансирате нещата, не правите нито едно от двете, значи сте умрял.
Споменахте мъжкия и женския принцип. А унисекс-принципът?
Това е балансът. Това е нещото, Което ме плаши. Аз съм жена и мъж, но не съм унисекс. Разбирате ли?
(дълга пауза) Все още не.
Окей. Понякога съм мъж. Понякога съм жена. Но никога не съм андрогинно същество. Ако двете сили се уравновесят... Ако се върнете към началото на религиите, към Заратустра, ще видите, че винаги се е водила тази борба между доброто и злото, между Ариман... Но по-добре да не използвам технически термини... (смях) Така работи и природата. Сезоните, денят и нощта.
Съществува идеята, че светът отива към точката, в соято всичси Конфликти ще спрат. Балансът ще измести борбата, за която говорите.
О, това би било много скучно. Като неделя следобед...
Но през цялото време.
Да. Аз обичам историята, защото в нея винаги има конфликт. Нямам предвид войните. Имам предвид този конфликт, който кара слънцето да свети. Термоядреният взрив, който поражда светлината.
(времето ни изтича)
Благодаря Ви. Бъдете здрав.
Винаги можем да си Кажем много неща, но по-добре спрете този диктофон, защото сигурно е с японски батерии, (смях)
|
|
|