-
Да приемем, че живеем на ужасно място: в Града Заплаха - каза тя, като
докосна квадрата. - Колкото по-дълго живеем там, толкова по-малко ни харесва.
Там има насилие, разрушение, не ни харесват хората, не ни харесва избора,
който са направили, ние не принадлежим там. Град Заплаха не е нашият дом!
Тя начерта извън квадрата вълниста линия със завои и зиг-загове. В края
на линията нарисува кръг.
- И така, един ден ние си събираме багажа и заминаваме да търсим град
Мир. - Тя проследи трудния път, който бе начертала, проследи извивките
и завоите му с пръст. - Избираме леви завои и десни завои, широки пътища
и преки пътеки, следваме картата на най-високите си надежди и ето ни накрая
- стигаме в това спокойно местенце.
Кръгът в пясъка беше Град Мир и пръстът на Пай спря там. Докато говореше,
тя засади тънки вечнозелени клонки за дървета в пясъка.
- Ние намираме своя дом в Мир и като поопознаем хората, откриваме, че
те споделят същите ценности, които са ни довели и нас тук. Всеки си е
намерил своя собствен път, следвал е собствената си карта до това място,
където хората са предпочели да изберат любов, радост и доброта - и един
към друг, и към града, и към земята. Ние не трябва да убеждаваме никого
от град Заплаха да дойде с нас в Мир, ние не бива да убеждаваме никого,
освен себе си. Мир вече съществува и всеки, който пожелае, може да отиде
там, когато реши.
|
|
|