Човешката участ е елитна. Ако смятате, че не принадлежите към този елит, означава, че просто не сте го искали. Или подходът ви е бил погрешен. Великите неща са винаги прости. Не можем да си представим Бог като нещо сложно, нали така? Освен това великите неща трябва да бъдат достъпни за всички. В противен случай не са велики. За да ги открием, достатъчно е да тръгнем от. самото начало и да се научим да разбираме сами себе си. Движението на звездите е просто. Йохан-Себастиан Бах не е сложен. Животът също. Достатъчно е само нещата да се виждат ясно в тяхната последователност. Сложно е само това, което излиза от реда и ритъма на вселената. Сложните хора са извън реда, защото някакво вътрешно безредие им пречи да виждат и да участват в него. Вътрешните отклонения са извън реда; сковаността е извън реда', както впрочем и агресивността. Великите неща винаги са прости. Вътрешната опростеност съставлява величието на човека. И ако някой ме попита: ,В името на какво възхвалявате човешкото величие, равновесието и истинската енергия?", ще отговоря: ,3 името на реда, тоест на доброто." Много хора са жадни да слушат разкази за приключения. Те тичат и се блъскат по кината и на други места. Но рядко се замислят за човека, предприел приключението, и не се питат какво искат да ни кажат с него. Така те виждат само външната страна и всичко се обезсмисля. Хубаво е човек да придобие нещо единия ден, след това още нещо на следващия ден. Добре е да може да си каже: "Днес придобих това; днес се освободих от онова; промених се през този ден." По такъв начин човек се превръща в хармоничен лъч, устремен към висините на простотата. Ако хората успеят да Се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се променят. А ако хората започнат да се променят, ще се промени всичко! Решението е много просто! Тъкмо затова е трудно приложимо. Защото, за да се промени човек, трябва да започне да вижда проблемите си. Много хора са такива, каквито са, но след десет години ще си останат все същите. Нищо няма да може да се отнеме, нита да се добави... Нима не заслужават нещо по-добро? От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо. От инертността пр01В-лиза само инертност, тъй както от несъзнателното не произлиза нищо освен несъзнателни постъпки. Казват, че щастието означавало да намериш собственото си място. Съвършено вярно. Но запитвали ли сме се дали сме на мястото си в ролята на хора, които трябва да мислят, да възпитават другите и да въздействат върху света?... Казват също, че изкуството да бъдеш човек било изчезнало. Защо да е така? Човешките възможности и днес, както и преди десет хиляди години, са същите. Човек разполага със същия инструмент, но колко пъти са го учили да си служи добре с него? "Всеки не може да стане учен" - ми каза някой. Но кой ви кара да ставате учен? И защо да ставате? Ако се учим, за да станем специалисти в една област, ние допринасяме за нещастието и разделението на света. Да си човек на науката и само това, не представлява нищо и е безсмислено. Единствено бистрият и проницателен ум" без предразсъдъци и широко отворен за всичко, има значение. Образованието само по себе си не е важно. Докато хората не се научат да възприемат цялостно живота, образованието ще си остане сухо и без никаква стойност. Нима всички образования на света са помогнали на човек да не се чувства разкъсан, пълен с противоречия и страхове? Вместо да допринася за различията между хората, възпитанието трябва да набляга на сходствата помежду им. В противен случай животът ще продължава да бъде низ от конфликти и страдания. . Човек не трябва да търси образованието, а пълнотата. Той трябва да се стреми да опознае възможностите си и да ги осъществи в една хармонична личност. Ние разбираме с мозъка си, еъс сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което трябва да направим, когато се появи дадено обстоятелство, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали изцяло? Дали утре ще го видим по начина, по който сме го видели днес?... Защото много са тези, които си позволяват да съдят. Те съдят другите, морала, религията и картината от последната изложба. Тогава започват спор, при който автоматично се поражда неразбиране. Защо се получава така? Защото са субективни, защото виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И все пак са убедени, че са наблюдавали най-съвестно. Да бъдеш обективен е една от най-благородните цели, които можем да си поставим. Без обективност само "си мислим", че сме разбрали, а всъщност сме видели през някакво закостеняло "аз ". Обективността е възможна едва когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите ни проблеми. Тя е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли... При ясната и прозорлива обективност човек придобива излъчване. В този момент той представлява спокойна, раздаваща се сила. Излъчването не може да се получи при страхлив или слаб човек. То се поражда, когато човек е психически свободен, когато не бяга от проблемите. Вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна сила. Не трябва да се възхищаваме от величието на някои хора. Те са величие е само резултат от разкрепостените им способности. Но трябва да съжаляваме за това, което недостига при други в сравнение с онова, което би могло да бъде в действителност. И така, с помощта на психологията човек може да се причисли към съсловието на действените хуманисти. Уравновесеността му става негова отправна точка. Безпокойството и тревожността му изчезват благодарение на възвърнатата радост. Тогава той се изкачва към едно високо плато с пораснали способности, с прозорливост, търпимост и щедрост. Той е любезен и обърнат с лице към другите. Щедростта и добротата му не са резултат на вътрешна нужда, а на спокойна сила. Той притежава разбиране, за щото духът му се е освободил от всякаква борба... Любезността му е резултат на голяма сила, а не на слабост.
|
|
|