Буда или Сидхарта Гаутама, както се е наричал е човекът, вдъхновил вярата на милиони хора в далечния изток и в днешно време по целия свят. Ако изобщо има религия, в която мога да повярвам и да следвам в живота си това е будизма. Четирите благородни истини или проповедта в Бенарес представлява същността на будисткото виждане в цялата негова суровост, която може да се сравни с радикална екзистенциална терапевтика: болестта е констатирана, причината е открита, лечението е определено, лекарството е предписано. Ето откъси от прословутата проповед, които са достатъчни за да си оформите едно добро мнение.
"Блаженият се разхождаше в Градината на Газелите в Сарнат, близо до Бенарес, и говореше на петимата монаси така:
От двете крайности, о, монаси, трябва да се пазите. Кои са те? Да се не привързваш към чувствените наслади, което е долно и вулгарно, земно, недостойно и поражда лоши последици, но и да не умъртвяваш плътта си чрез изтезания, което е мъчително, недостойно и също поражда лоши последици. Който е отбягвал тези две крайности, о, монаси, той е открил Средния път, който му дава прозрението и познанието и води към покой, мъдрост, просветление и нирвана.
Ето, о, монаси. Благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да си свързан с нелюбим е страдание, да си разделен с любим е страдание, да нямаш това, което искаш е страдание, накратко петте съвкупности на обвързаност на страданието.
Ето, о монаси, Благородната истина за причината на страданието. Това е онази "жажда", породена от новото съществуване и новото пребъдване, онази страстна ненасита, която си намира удоволствията ту в това, ту в онова, иначе казано, това е жаждата за чувствена наслада, жаждата да съществуваш и да бъдеш и жаждата за несъществуване, за себеотричане.
Ето, о, монаси, Благородната истина за прекъсването на страданието. Това е пълното пресушаване на тази жажда, иначе казано да я пренебрегнеш, да се откажеш от нея, да се освободиш от нея и да се откъснеш.
Ето, о, монаси, Благородната истина за Пътя, който води към края на страданието. Това е Благородния път с осем степени: правилното виждане, правилната мисъл, правилното слово, правилното действие, правилният начин на живот, правилното усилие, правилното внимание, правилното вглъбяване.
Когато просветлението за Четирите благородни истини ме осени с блясъка си, едва тогава започнах да проповядвам на света с неговите богове, аскети, и брахмани, небесни и земни същества, че съм постигнал несравнимото и върховно познание. И тогава дълбините на познанието се отвориха в мен: непоклатим в своето освобождение е моят дух, настъпило е моето последно раждане и повече няма да има друго съществуване.