Любовта е приемане без осъждане

Да, аз открих това за себе си, любовта е приемане без осъждане. Когато
честно мога да кажа това "аз приемам всеки без осъждане", аз спокойно мога
да кажа че обичам тези хора. Когато мога открито да кажа, че приемам себе
си без осъждане, тогава аз мога да кажа, че обичам себе си. Не е нужно
да харесвам всичко в останалите хора. Просто е нужно да ги приема без да ги
осъждам. Нямам нужда да харесвам всичко в себе си, просто ми трябва да
приемам себе си без осъждане. Опитай да се разделиш с осъждането и да
навлезеш във фаза на приемане. Ще се почувстваш по-добре. Плюс това е забавно.
Всеки е различен, всеки е оформен по различен начин, всеки е поел към
различни опитности и сега ние споделяме една същност. Точно в центъра на
душите си сме свързани тъй дълбоко. Всички искаме любов, мир, щастие и радост.
В самата същина на нашето същество ние сме реки от тези качества, но опитностите
от живота са ни оформили различни и така ние преживяваме различни степени
от тези качества. Когато аз започна да приемам без да съдя, аз започвам
да виждам това че каквото и да е било изразено навън от един индивид е просто
заучени опитности или условни образци и вярвания. Това не е истинския образ
на този индивид. Истината е, че всички ние притежаваме една красива същност от
от чисти качества вътре в себе си. И така започни да приемаш това, което виждаш
отвън и знай че отвътре ти си великолепен сноп от неограничени качества.
Това е то истинската любов.

****

Тишината

Един дълъг период на тишина в нашия забързан живот е истински подарък. Време,
когато умишлено отклоняваме вниманието си от множеството разговори и уговорени
срещи, изображения и съобщения, списъци и задължения, и спокойно се настройваме
към нашия вътрешен космос. В тишина ние можем да чуем обаждането на Бог, повикът
на природата, викът на нуждите на останалите хора. Тишината е дисциплина на това
да бъдеш, не на това да правиш.

****

Медитацията

Медитацията променя нашето ограничено съзнание, наречено "телесно съзнание" в
разширено такова, познато като "духовно осъзнаване". В "телесното съзнание" ние
сме забравили нашата божественост. В "духовното съзнание", ние чувстваме че се
разграничаваме от тялото - ние живеем в него, но не сме тялото си. На този етап,
душата казва с убеждение: Аз съм форма на мира, любовта, силата и благоденствието
Когато тази опитност за нас стане силна, ние преставаме да казваме "Аз съм тъжен,
чувствам се ядосан, аз съм обезпокоен".