В медитация, когато излизам от съзнателността на тялото и се докосвам до чистата съзнателност на душата, аз пристъпвам и в двете пространства, извън времето. Започвам да чувствам собствената си вечност, която просто съм, без начало и без край. Живях преди това тяло да се изградило и ще продължа да съществувам и след като то се върне в пръстта.
Колко ценим собствената си независимост? Всички ние, млади или стари, обичаме да правим нещата самостоятелно. Ядосваме се, когато някой ни кара да направим нещо, изглежда искат да се бъркат в живота ни. Мразим намесата, когато не сме я искали. Не е ли вярно? Абсолютно сме сигурно, че не харесваме някой да се бърка в живота ни! Колко често изпадаме в капана да пренареждаме живота на някой друг без неговото разрешение? Всички ние, някои повече от другите, имаме навика да притискаме и насилваме другите, като им казваме как да живеят живота си. “Трябва да се сресваш по този начин”, но какво ако те обичат да се сресват по друг начин! Важно е разбира се да имаме мнение, но това не значи че то ще е общовалидно за всеки нали? Ако наистина ценя независимостта, ще дам на другите свободата да бъдат независими, така както те преценят че е най-добре. Помисли си затова днес!
|
|