По тавана на спалнята ми има стотици блестящи звезди. Полумесеци, пълни луни, планети с пръстени като Сатурн, точно очертаващи се съзвездия, метеоритни дъждове и завихряща се галактика с една летяща чиния, захваната за опашката й. Даде ми ги една приятелка, която беше изненадана, че често лежа буден, сле4д като тя е заспала. Разбра го една нощ, когато се събуди да отиде до тоалетната и на следващия ден ми купи блестящите звезди.
Блестящите звезди са странно нещо. От тях таванът изчезва.
-Погледни - прошепна Франсоаз, за да не събуди Етиен. - Виждаш ли?
Проследих линията на ръката й, придвижвайки поглед от нежната китка с неразгаданата татуировка, нагоре по пръста й и оттам към милионите искрици светлина.
-Не виждам - прошепнах в отговор. - Къде?
-Там... Движи се. Виждаш ли онази, ярката?
-Ъ-хъ.
-Сега погледни по-надолу, вляво и...
-Видях. Страхотно...
Изкуствен спътник, отразяващ светлина от Луната или Земята. Плъзгаше се бързо и равномерно сред звездите. Тази нощ орбитата му минаваше над Тайландския залив а, може би по-късно, през небето над Дакар или Оксфорд.
Етиен се размърда, обърна се на сън и опънатият под него найлонов чувал прошумоля. Някаква невидима нощна птица кратко изкряска в гората зад нас.
-Ей - прошепнах и се повдигнах на лакти. -Искаш ли да ти кажа нещо смешно?
-За какво?
-Безкрайността. Но не е толкова сложно. Искам да кажа, не ти трябва университетска степен по...
Франсоаз махна във въздуха и очерта червена линия с огънчето на цигарата си.
-Това "да" ли е? - прошепнах.
-Да.
-Добре - тихо се изкашлях. -Ако приемем, че вселената е безкрайна, това означава, че има безкрайно много вероятности едно нещо да се случи, нали?
Тя кимна и дръпна, разгаряйки червеното въгленче, което плуваше покрай върховете на пръстите й.
-Ами, ако има безкрайно много вероятности нещо да се случи, значи то непременно ще се случи, без значение колко е невъзможно.
-Аха.
-Това означава, че някъде в космоса има друга планета, която поради невероятни съвпадения се е развила по същия начин като нашата. До най-малката подробност.
-Наистина ли?
-Определено. И има друга, която е същата, само дето онази палма е половин метър вляво. Всъщност, има планета с безкрайно много вариации относно само това дърво, безкрайно много времена...
мълчание. Почудих се дали не е заспала.
-Какво ще кажеш за това? - подсказах аз.
-Интересно - прошепна тя. -На тези планети всичко, което може да се случи ще се случи.
-Именно.
-Значи на някоя планета може би съм кинозвезда.
-Няма "може би". Живееш в Бевърли Хилс и обра "Оскарите"-те последната година.
-Това е добре.
-Да, ама не забравяй, че някъде другаде филмът ти е бил провал.
-О?
-Пълен провал. Критиците те оплюха, студиото загуби цяло състояние, а ти се хвана с пиячка и валиум. Грозна гледка.
Франсоаз се обърна на една страна и ме погледна.
-Разкажи ми за други светове - прошепна тя. На лунната светлина зъбите й проблеснаха в сребристо, когато се усмихна.
-Ами - отвърнах аз.- Това е много за разказване.
Етиен се завъртя и отново се обърна.

Наведох се и целунах Франсоаз. Тя се отдръпна, или се засмя, или поклати глава, или затвори очи и отвърна на целувката ми. Етиен буден, с ръка на устата, невярващ. Етиен спящ. Аз спя, докато Франсоаз целува Етиен.
На светлинни години над нашите найлонови легла и равномерния плисък на вълните, всички тези неща се случиха.

След като Франсоаз затвори очи и дишането й се успокои в ритъма на съня, изпълзях от найлоновия си чаршаф и отидох до морето. Застанах на плиткото и полека потъвах, докато течението отнасяше пясъка под краката ми. Светлините на Коса Муи блестяха на хоризонта като диря от залез. Звездите се разпростираха чак до моя таван у дома.

"ПЛАЖЪТ"
от Алекс Гарланд