Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска
търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи.Харчим повече,но имаме
по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи
и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.Имаме повече
образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме
повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но и по-малко
здраве.
Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се
твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си
твърде късно,събуждаме се твърде изморени,четем твърде малко,гледаме
твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията
си,но намалихме ценностите си.Говорим твърде много,обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.Добавихме години към
човешкия живот,но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и
се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия
си съсед.Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим
по-големи неща,но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха,но не и душата.Подчинихме атома,но не и
предразсъдъците си.Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме
повече,но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме,но не и да
чакаме.Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват
повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и
дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи
семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.Времето
на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките
за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят
всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време,в което има много на
витрината,но малко в склада.Време,когато технологията позволява това
писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто
да натиснете "изтриване".
Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с
вас завинаги.Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу
нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма
да е вече до вас.Запомнете и и горещо прегърнете човека до себе
си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от
сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си,но най-вече наистина го
мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват
от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте
заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се
обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте
всичко,което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя на вдишванията,които правим,а с
моментите,които спират дъха ни.
|
|