Да обичаме себе си
Продължавам
до обяснявам, че няма значение как изглежда проблемът, с Всички хора работя само Върху едно
и то е: Да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек.
Обичта към себе си извършва чудеса в Живота ни.
Не става дума за суетност или Високомерие, или
надменност - тава не е любов. То е просто страх, говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни
за чудото, което Всъщност представляват тялото и
умът ни.
„Любовта" според мен е благодарност - до такава
степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да
започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка по-
сока.
Мога да обичам:
Самия Жизнен процес.
Радостта, че съм жива.
Красотата, Която Виждам.
Друг човек. Знанието.
Умствения процес.
Телата ни и начина, по Които функционират.
Животните, птиците, рибите.
Растителното царство във всичките му форми.
Вселената и начина, по който тя действа.
Какво можете да прибавите вие към този списък?
Нека погледнем някои от начините, по които не се
обичаме:
Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато.
Злоупотребяваме с телата си чрез храната, алкохола и наркотиците.
Приемаме, че не сме достойно за обич.
Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си.
Създаваме болести и страдания в телата си.
Отлагаме неща, от които бихме имали полза.
Живеем в хаос и безредие.
Задлъжняваме и се обременяваме.
Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.
|
|
|